догрееха

Речник на българския език

1. догрееха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

догрееха е производна форма на догрея (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).

2. догрееха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

догрееха е производна форма на догрея (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).