догорил си

Речник на българския език

1. догорил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

догорил си е производна форма на догоря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. догорил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

догорил си е производна форма на догоря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).