догорили

Речник на българския език

1. догорили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

догорили е производна форма на догоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. догорили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

догорили е производна форма на догоря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).