догорил
1.
догорил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
догорил
е производна форма
на догоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
догорил —
мин. деят. св. прич. м. р.
догорил
е производна форма
на догоря (мин. деят. св. прич. м. р.).