догорил

Речник на българския език

1. догорил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

догорил е производна форма на догоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. догорил — мин. деят. св. прич. м. р.

догорил е производна форма на догоря (мин. деят. св. прич. м. р.).