догорели

Речник на българския език

1. догорели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

догорели е производна форма на догоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. догорели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

догорели е производна форма на догоря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).