договорира

Речник на българския език

1. договорира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

договорира е производна форма на договорирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. договорира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

договорира е производна форма на договорирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. договорира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

договорира е производна форма на договорирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).