договеждало

Речник на българския език

1. договеждало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

договеждало е производна форма на договеждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. договеждало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

договеждало е производна форма на договеждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. договеждало — мин. деят. св. прич. ср. р.

договеждало е производна форма на договеждам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. договеждало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

договеждало е производна форма на договеждам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).