договаряло

Речник на българския език

1. договаряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

договаряло е производна форма на договарям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. договаряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

договаряло е производна форма на договарям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. договаряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

договаряло е производна форма на договарям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. договаряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

договаряло е производна форма на договарям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).