догнусявал е

Речник на българския език

1. догнусявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

догнусявал е е производна форма на догнусявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. догнусявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

догнусявал е е производна форма на догнусявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. догнусявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

догнусявал е е производна форма на догнусявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).