догнусявало

Речник на българския език

1. догнусявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

догнусявало е производна форма на догнусявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. догнусявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

догнусявало е производна форма на догнусявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. догнусявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

догнусявало е производна форма на догнусявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. догнусявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

догнусявало е производна форма на догнусявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).