догневяло

Речник на българския език

1. догневяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

догневяло е производна форма на догневея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. догневяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

догневяло е производна форма на догневея (мин. деят. св. прич. ср. р.).