догневяла

Речник на българския език

1. догневяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

догневяла е производна форма на догневея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. догневяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

догневяла е производна форма на догневея (мин. деят. св. прич. ж. р.).