догневявало

Речник на българския език

1. догневявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

догневявало е производна форма на догневявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. догневявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

догневявало е производна форма на догневявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. догневявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

догневявало е производна форма на догневявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. догневявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

догневявало е производна форма на догневявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).