догневели

Речник на българския език

1. догневели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

догневели е производна форма на догневея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. догневели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

догневели е производна форма на догневея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).