догневеело

Речник на българския език

1. догневеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

догневеело е производна форма на догневея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. догневеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

догневеело е производна форма на догневея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).