догматизирало

Речник на българския език

1. догматизирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

догматизирало е производна форма на догматизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. догматизирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

догматизирало е производна форма на догматизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. догматизирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

догматизирало е производна форма на догматизирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. догматизирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

догматизирало е производна форма на догматизирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).