догматизирал

Речник на българския език

1. догматизирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

догматизирал е производна форма на догматизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. догматизирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

догматизирал е производна форма на догматизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. догматизирал — мин. деят. св. прич. м. р.

догматизирал е производна форма на догматизирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. догматизирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

догматизирал е производна форма на догматизирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).