догласувало

Речник на българския език

1. догласувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

догласувало е производна форма на догласувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. догласувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

догласувало е производна форма на догласувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. догласувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

догласувало е производна форма на догласувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. догласувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

догласувало е производна форма на догласувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).