догласувал

Речник на българския език

1. догласувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

догласувал е производна форма на догласувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. догласувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

догласувал е производна форма на догласувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. догласувал — мин. деят. св. прич. м. р.

догласувал е производна форма на догласувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. догласувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

догласувал е производна форма на догласувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).