догадило

Речник на българския език

1. догадило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

догадило е производна форма на догадя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. догадило — мин. деят. св. прич. ср. р.

догадило е производна форма на догадя (мин. деят. св. прич. ср. р.).