догадил

Речник на българския език

1. догадил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

догадил е производна форма на догадя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. догадил — мин. деят. св. прич. м. р.

догадил е производна форма на догадя (мин. деят. св. прич. м. р.).