догадело

Речник на българския език

1. догадело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

догадело е производна форма на догадя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. догадело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

догадело е производна форма на догадя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).