довършил е

Речник на българския език

1. довършил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

довършил е е производна форма на довърша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. довършил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

довършил е е производна форма на довърша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).