довършила

Речник на българския език

1. довършила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

довършила е производна форма на довърша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. довършила — мин. деят. св. прич. ж. р.

довършила е производна форма на довърша (мин. деят. св. прич. ж. р.).