довършели

Речник на българския език

1. довършели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

довършели е производна форма на довърша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. довършели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

довършели е производна форма на довърша (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).