довършвал

Речник на българския език

1. довършвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

довършвал е производна форма на довършвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. довършвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

довършвал е производна форма на довършвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. довършвал — мин. деят. св. прич. м. р.

довършвал е производна форма на довършвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. довършвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

довършвал е производна форма на довършвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).