довършала

Речник на българския език

1. довършала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

довършала е производна форма на довършея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. довършала — мин. деят. св. прич. ж. р.

довършала е производна форма на довършея (мин. деят. св. прич. ж. р.).