довършал

Речник на българския език

1. довършал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

довършал е производна форма на довършея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. довършал — мин. деят. св. прич. м. р.

довършал е производна форма на довършея (мин. деят. св. прич. м. р.).