довършавало си

Речник на българския език

1. довършавало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

довършавало си е производна форма на довършавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. довършавало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

довършавало си е производна форма на довършавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. довършавало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

довършавало си е производна форма на довършавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).