довършавало

Речник на българския език

1. довършавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

довършавало е производна форма на довършавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. довършавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

довършавало е производна форма на довършавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. довършавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

довършавало е производна форма на довършавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. довършавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

довършавало е производна форма на довършавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).