довтасвала

Речник на българския език

1. довтасвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

довтасвала е производна форма на довтасвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. довтасвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

довтасвала е производна форма на довтасвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. довтасвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

довтасвала е производна форма на довтасвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. довтасвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

довтасвала е производна форма на довтасвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).