довличаха

Речник на българския език

1. довличаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

довличаха е производна форма на довличам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. довличаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

довличаха е производна форма на довличам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).