довличало е

Речник на българския език

1. довличало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

довличало е е производна форма на довличам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. довличало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

довличало е е производна форма на довличам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. довличало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

довличало е е производна форма на довличам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).