довлича

Речник на българския език

1. довлича — сег. вр., 3 л., ед. ч.

довлича е производна форма на довличам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. довлича — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

довлича е производна форма на довличам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. довлича — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

довлича е производна форма на довличам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).