довеяло е

Речник на българския език

1. довеяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

довеяло е е производна форма на довея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. довеяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

довеяло е е производна форма на довея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).