довеяла

Речник на българския език

1. довеяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

довеяла е производна форма на довея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. довеяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

довеяла е производна форма на довея (мин. деят. св. прич. ж. р.).