довелите

Речник на българския език

1. довелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

довелите е производна форма на довея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. довелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

довелите е производна форма на доведа (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).