довей

Речник на българския език

1. довей — повелително наклонение, ед. ч.

довей е производна форма на довея (повелително наклонение, ед. ч.).

2. довей — повелително наклонение, ед. ч.

довей е производна форма на довея (повелително наклонение, ед. ч.).