довеждал

Речник на българския език

1. довеждал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

довеждал е производна форма на довеждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. довеждал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

довеждал е производна форма на довеждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. довеждал — мин. деят. св. прич. м. р.

довеждал е производна форма на довеждам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. довеждал — мин. деят. несв. прич. м. р.

довеждал е производна форма на довеждам (мин. деят. несв. прич. м. р.).