доваряло

Речник на българския език

1. доваряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доваряло е производна форма на доваря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доваряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доваряло е производна форма на доваря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).