доварил съм

Речник на българския език

1. доварил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

доварил съм е производна форма на доваря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. доварил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

доварил съм е производна форма на доваря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).