доварил си

Речник на българския език

1. доварил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

доварил си е производна форма на доваря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. доварил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

доварил си е производна форма на доваря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).