доварил е

Речник на българския език

1. доварил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доварил е е производна форма на доваря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доварил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доварил е е производна форма на доваря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).