доварил
1.
доварил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
доварил
е производна форма
на доваря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
доварил —
мин. деят. св. прич. м. р.
доварил
е производна форма
на доваря (мин. деят. св. прич. м. р.).