доварил

Речник на българския език

1. доварил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доварил е производна форма на доваря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доварил — мин. деят. св. прич. м. р.

доварил е производна форма на доваря (мин. деят. св. прич. м. р.).