доварели

Речник на българския език

1. доварели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

доварели е производна форма на доваря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доварели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

доварели е производна форма на доваря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).