добършете

Речник на българския език

1. добършете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

добършете е производна форма на добърша (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. добършете — повелително наклонение, мн. ч.

добършете е производна форма на добърша (повелително наклонение, мн. ч.).