добутало

Речник на българския език

1. добутало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

добутало е производна форма на добутам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. добутало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

добутало е производна форма на добутам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. добутало — мин. деят. св. прич. ср. р.

добутало е производна форма на добутам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. добутало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

добутало е производна форма на добутам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).