добутала

Речник на българския език

1. добутала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

добутала е производна форма на добутам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. добутала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

добутала е производна форма на добутам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. добутала — мин. деят. св. прич. ж. р.

добутала е производна форма на добутам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. добутала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

добутала е производна форма на добутам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).