добрутрото

Речник на българския език

1. добрутрото — ед. ч. членувано

добрутрото е производна форма на добрутро (ед. ч. членувано).

2. добрутрото — ед. ч. членувано

добрутрото е производна форма на добрутро (ед. ч. членувано).