добрувахте

Речник на българския език

1. добрувахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

добрувахте е производна форма на добрувам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. добрувахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

добрувахте е производна форма на добрувам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).